„Убий желанията си, лану, отнеми силата на пороците си, преди да предприемеш първата крачка на сериозното пътешествие.
Удуши греховете си, накарай ги да замълчат завинаги, преди да повдигнеш крак, за да се изкачиш по стълбата.
Укроти мислите си и насочи цялото си внимание към Учителя,
когото ти още не виждаш, но когото вече предчувстваш.
Слей чувстватa си в едно, ако искаш да си в безопасност от врага. Чрез това чувство, скрито в пустотата на твоя мозък, пред смутния взор на душата ти се открива стръмния път, който води към твоя Учител.
Дълъг и уморителен е пътят пред тебе, о, ученико. Появата дори само на една мисъл за оставеното минало ще те повлече надолу и ще ти се наложи да започнеш изкачването отново.
Убий в себе си всички спомени за миналите преживявания. Не се оглеждай назад, иначе си пропаднал.
Не вярвай, че въжделението може да се унищожи, когато го храниш и удовлетворяваш – това е отвратителна лъжа, внушавана от Мара. С такова хранене порокът расте и силата му нараства така, както червеят дебелее в сърцето на цветето.
...
Ученикът трябва да върне изгубеното си детско състояние, преди първият звук да докосне ухото му”
Е.П.Блаватска „Гласът на Безмълвието”
